Есента отново е тук, а с нея и чувството за безвъзвратно и прекалено бързо отминало лято. И въпреки потискащото застудяване и мрачното време навън, нека погледнем от другия ъгъл на нещата – красотата е навсякъде около нас. Нужно е само за малко да спрем, да си отдъхнем и да се огледаме.
ТАЗИ ЕСЕН…
Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.
Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта.
Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти…
Елица Ангелова
